Двата театрални състава от 107 ОУ "Хан Крум" се включиха във фестивалната програма в гр. Берковица "Лачени обувки - 2011" на 1 и 2 юни, като по своеобразен начин отпразнуваха и Денят на детето. Съставът от 5 клас с ръководител Данко Калапиш се представи със спектакъла "Нощна птица" и получи грамота за успешно представяне, както и плакета  на община Берковица. Също такъв успех пожънаха и по-малките актьори от  2, 3, и 4 клас с пиесата "От къде идват бебетата", с художествен ръководител Цветка Колева. Те също получиха грамота за успешно представяне и плакета. Индивидуална награда за най-добро дебютно изпълнение, получи четвъртокласничката Ина Ефремова за ролята на бебето Боби. Децата изиграха своите роли с неподправената си естественост и изключителен ентусиазъм. Специално бе отбелязано силното присъствие и излъчване на Мария Ангелова от 3-бклас. Вижте повече тук.

Нашата малка и крехка Кати от 1б клас победи в Националния кръг ИТ "Знайко", което се проведе от 5 до 7 май - 2011г. в комплекс "Момина крепост" – гр. Велико Търново. Нейните компютърни рисунки впечатлиха строгото жури с умението на първокласничката да използва всички инструменти в рисуването на компютър и да им предаде космически, извънземен живот. Рисунки, рисувани с въображение, търпение и знание.

В задъханото ежедневие на сложното битие на седмокласници, отборът на 107 училище по волейбол – момчета приключи състезателния си сезон с огромен успех!

През месец февруари се явиха на районно първенство и спечелиха на първо място.

През месец март се явиха на зонално първенство и спечелиха отново на първо място.

През месец април се явиха на градско първенство и се наредиха на пето място сред най-силните столични отбори.

Шахмат

  Състезателният сезон за нашите шахматисти приключи с впечатляващите резултати:

 м. Февруари – първо място на районно първенство м. Март – първо място на зонално първенство м. Април – трето място на Градско първенство за ученици от 5 до 7 класПоздравления за отличните ни шахматисти! Отбор на 107 ОУ по шахмат  – Сияна Миранджева – 6г, Александър Миранджев – 4в, Иван николов - 3в, Мирослава Христова – 6в, Кристиян Петров - 4в; ръководител – Виолета Димитрова

Катрина Торп от 1б клас се е класирала за 3 кръг на ИТ "Знайко". Браво на малката художничка! Ето и нейните рисунки:
 

JUMP MATH

Методът JUMP се прилага с голям успех в Канада (https://jumpmath.org/), а от тази година се въвежда пилотно в два класа в България благодарение на сдружение "Ново училище”, единият от които е 3а клас в 107 ОУ "хан Крум" с класен ръководител Румена Маринова, която премина специално обучение в Канада за прилагането на този световно-популярен метод и в България.

Ако някога сте заставали пред клас от 25-30 деца, вероятно наказанието на Сизиф (да бута огромен камък нагоре по стръмнина) ви се е струвало игра; един учител трябва да пренесе на по-горно стъпало три различни "канари" с различна тежест и съответно склонност да падат обратно - бързите, самоуверени ученици, които размахват нетърпеливо ръце и се сърдят, ако не ги вдигнете (и едва ли не се обиждат, ако им откриете грешка), изоставащите ученици, които явно се движат няколко урока назад и тъй като нищо не схващат, гледат през прозореца (в най-добрия случай) и тези по средата, които в никакъв случай не са еднородни. Докато се опитвате да придвижите напред една от групите (да речем, основната част от класа), губите вниманието на другите две - избързващите решават задачи напред в учебника (или решават, че предметът ви е тъп, след като не ги цените), а изоставащите прибавят още един неразбран урок към колекцията си и скоро съвсем се отказват да учат по вашия предмет, защото "така и така не ми върви", и започват да шумят, за да възвърнат част от авторитета си поне като опозиция. Някои учители зарязват и изоставащите, и масата, и се занимават само с напредналите, защото те в крайна сметка печелят олимпиади и носят слава. Други пък се отказват изобщо да "бутат" камъните нагоре, т.е. да се опитват да изведат учениците на по-високо ниво, и смятат за своя задача да стоят някъде нависоко и да оценяват кой докъде се е придвижил сам (гравитацията, т.е. забравяне и неразбиране, не влиза в сметките).
С напредването на класовете тази разлика се задълбочава и много ученици изобщо се отказват от математиката (а вероятно и от други предмети по същата логика). Това уж е от полза на "първенците", но всъщност създава атмосфера, в която те биват нарочени за "зубъри", nerds, и нерядко започват да дават на заден, за да спасят поне малко шансовете си да бъдат приети от другите (особено ако става въпрос за момичета в пубертета). Какво губят нарочените за "изоставащи" е повече от ясно - губят възможността да упражняват уменията си да намират решение (първо на задачи, после и на проблеми от всякакъв характер), губят вяра в логическото си мислене, нерядко си отрязват пътя към цяла група дисциплини (в естествените науки, които често се основават на математиката) и свързаните с тях професии.

В този смисъл е изключително интересна системата на преподаване на математика ДЖЪМП, която има основното предимство да прави математиката ясна на ВСИЧКИ деца с помощта на няколко основни принципа на преподаване - разбиване на материала на малки стъпки, чести преговори и проверки, специално предвидени разширяващи (но не изпреварващи) задачи за по-бързите ученици, така че учителят да може да поработи за пет минути с изоставащите, така че те да наваксат с темпото.
Системата включва, разбира се, и чисто методически идеи, които обясняват по прост и логичен начин различните "препъни-камъни" в обучението по математика; напр. урока за дробите, който е представен по достъпен за много по-малки деца начин.
Извънредно много ме впечатлява залегналото във философията на ДЖЪМП схващане, че успехът на децата в овладяването на който и да било предмет зависи пряко от емоционалното им отношение към него - дали имат самочувствието, че им "върви"(дори с цената на похвали за всяко дребно постижение), дали учителят им се вълнува от техния напредък и пр. Това е нещо просто и очевидно, което обаче рядко бива отчитано - в повечето класове похвали - и съответно емоционални стимули - получават една малка част от учениците.

Учениците от 3а клас в 107 училище с преподавател Румена Маринова са от първите щастливци /сред два пилотни класа в България/, които учат по Jump Math. Децата работят с голямо желание и положителните резултати вече са налице.

Какво представлява методиката JUMP MATH?

      Методът JUMP се прилага с голям успех в Канада (https://jumpmath.org/), а от тази /2010/ година се въвежда пилотно в два класа в България благодарение на сдружение "Ново училище" /може да прочететe повече по въпроса - https://www.progresivno.org/display/JUMPMATH, единият от които е 3а клас в 107 ОУ "хан Крум" с класен ръководител Румена Маринова, която премина специално обучение в Канада за прилагането на този световно-популярен метод и в България./

Ако някога сте заставали пред клас от 25-30 деца, вероятно наказанието на Сизиф (да бута огромен камък нагоре по стръмнина) ви се е струвало игра; един учител трябва да пренесе на по-горно стъпало три различни "канари" с различна тежест и съответно склонност да падат обратно - бързите, самоуверени ученици, които размахват нетърпеливо ръце и се сърдят, ако не ги вдигнете (и едва ли не се обиждат, ако им откриете грешка), изоставащите ученици, които явно се движат няколко урока назад и тъй като нищо не схващат, гледат през прозореца (в най-добрия случай) и тези по средата, които в никакъв случай не са еднородни. Докато се опитвате да придвижите напред една от групите (да речем, основната част от класа), губите вниманието на другите две - избързващите решават задачи напред в учебника (или решават, че предметът ви е тъп, след като не ги цените), а изоставащите прибавят още един неразбран урок към колекцията си и скоро съвсем се отказват да учат по вашия предмет, защото "така и така не ми върви", и започват да шумят, за да възвърнат част от авторитета си поне като опозиция. Някои учители зарязват и изоставащите, и масата, и се занимават само с напредналите, защото те в крайна сметка печелят олимпиади и носят слава. Други пък се отказват изобщо да "бутат" камъните нагоре, т.е. да се опитват да изведат учениците на по-високо ниво, и смятат за своя задача да стоят някъде нависоко и да оценяват кой докъде се е придвижил сам (гравитацията, т.е. забравяне и неразбиране, не влиза в сметките).
С напредването на класовете тази разлика се задълбочава и много ученици изобщо се отказват от математиката (а вероятно и от други предмети по същата логика). Това уж е от полза на "първенците", но всъщност създава атмосфера, в която те биват нарочени за "зубъри", nerds, и нерядко започват да дават на заден, за да спасят поне малко шансовете си да бъдат приети от другите (особено ако става въпрос за момичета в пубертета). Какво губят нарочените за "изоставащи" е повече от ясно - губят възможността да упражняват уменията си да намират решение (първо на задачи, после и на проблеми от всякакъв характер), губят вяра в логическото си мислене, нерядко си отрязват пътя към цяла група дисциплини (в естествените науки, които често се основават на математиката) и свързаните с тях професии.

В този смисъл е изключително интересна системата на преподаване на математика ДЖЪМП, която има основното предимство да прави математиката ясна на ВСИЧКИ деца с помощта на няколко основни принципа на преподаване - разбиване на материала на малки стъпки, чести преговори и проверки, специално предвидени разширяващи (но не изпреварващи) задачи за по-бързите ученици, така че учителят да може да поработи за пет минути с изоставащите, така че те да наваксат с темпото.
Системата включва, разбира се, и чисто методически идеи, които обясняват по прост и логичен начин различните "препъни-камъни" в обучението по математика; напр. урока за дробите, който е представен по достъпен за много по-малки деца начин.
Извънредно много ме впечатлява залегналото във философията на ДЖЪМП схващане, че успехът на децата в овладяването на който и да било предмет зависи пряко от емоционалното им отношение към него - дали имат самочувствието, че им "върви"(дори с цената на похвали за всяко дребно постижение), дали учителят им се вълнува от техния напредък и пр. Това е нещо просто и очевидно, което обаче рядко бива отчитано - в повечето класове похвали - и съответно емоционални стимули - получават една малка част от учениците...

/Текстът е взаимстван от блога на Зорница Христова - Точица./

С много хумор и енергия, малките артисти забавляваха многобройна публика в продължение на час и половина в залата на Софийската духовна семинария на 21.12. 2010г. Нестихващ смях и бурни аплодисменти предизикаха артистичните им умения. В специализирания актьорски сайт  може да гледате клипове от комедийните представления "От къде идват бебетата", "Нощна птица" и " Да посрещнем Дядо Мраз"

 Резултатите от математическо състезание "Иван Салабашев" може да видите тук.

На 1 октомври 2010 г. около 100 ученика от 5 и 6 клас посетиха чудесен концерт за класическа музика, който се състоя в зала на Духовната семинария.

Концертът беше изпълнен от Ансамбъл за Електроакустична Музика (АЕМ), съставен от 8 чудесни музиканти:

Гергана Иванова – флейта

Руслан Апостолов – цигулка

Борис Радилов – виолончело                    

Зорница Тодорова - синтезатори

Димитър Димитров - синтезатори

Румен Ценов - синтезатори

Христо Петков – синтезатори

Лина Минчева - диригент и водещ

Концетрът беше образователен. Учениците се запознаха с живота и творчеството на 5 композитора.

В програмата се изпълниха:

- „Бадинери” от Й.С.Бах

- „Мечтание” от Р.Шуман

-  откъси от операта „Кармен” от Бизе

- „Кан-кан” от Ж.. Офенбах

- Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров

Всички бяха очаровани от чудесната музика, професионалното изпълнение и забавно поднесената информация за композиторите.

Ръководството на 107 ОУ изказва специална благодарност на 4-те момчета от 6а клас, които помогнаха при подготовката на концерта – Константин Иванов, Кристиан Николов, Мартин Върбанов, Николай Русимов.

Ако желаете можете да посетите сайта  www.em-ensemble.com и да чуете тяхната музика или във форума на АЕМ да видите откъси от концерта.

Как играят днешните деца? Педагози, психолози, педиатри намират проблема за твърде сериозен... Повече по темата: https://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp09/6.2/6.2-11-n.pdf