Музиката е навсякъде около нас. Звуците в природата също са музика. За да почувстват това децата от 2 клас, ще се потопят в приказка, в която всеки звук ще има своето място, а самите те ще възпроизвеждат тези звуци, ще участват в спектакъла. Един невероятно силен похват за приобщаване на децата към музиката. В съвместен проект с Дома-музей на Панчо Владигеров с музикалният педагог-методист Гунка Калоферова, ще видим и този необичаен "концерет", както и частот неговата подготовка.

Лятото е в разгара си с рекордните  жеги, а учениците – във ваканция. Приближавам училището с неохота за поредното ми лятно дежурство, предвкусвайки скуката на празната сграда и опустелия училищен двор. Отдалеч, забелязвам необичайно оживление край училище. Млади хора, с полиетиленови ръкавици, четки и боя, боядисваха старата, ръждясала ограда, а смехът и закачките им спираха учудените минувачи. Минах покрай тях, опитвайки се да отгатна, кои са, какви са, какво ли ги е накарало да дойдат, та да „подмладят“ оградата на двора в нашето училище. „Това са доброволци, от някаква голяма компания.“ – осведоми ме охраната. „От сутринта са тук . Поставиха нови боклуджийски кошчета, почистиха и двора…“

Виж ти! Сетих се, че 2011г. е годината на доброволчеството, сетих се и за многобройните  доброволчески инициативи напоследък, за които съобщават медиите, и  в душата ми грейна усмивка. Как ми се искаше всичко това да го видят сега и учениците, да се „заразят“, така да се каже, край симпатичните батковци и какички,  да се включат и те. Няколко жени от съседните къщи излязоха и започнаха да почистват наоколо. „Добре че са младите, та да ни засрамят и да ни дадат урок…“ - коментираше на висок глас една от тях. „Били все инженери и програмисти…“ – добави друга, сякаш този факт, наистина придаваше по-голяма тежест на събитието.

Побързах да намеря някой,  който да ми разкаже нещо повече за инициативата. Попитах за някой шеф. „Кой, по-точно Ви трябва? Сред нас има доста шефове…“ – закачливо ме попита усмихнат младеж. Обясних, че искам да напиша нещо за сайта на училището, във връзка с тази инициатива. Посочиха ми едно младо и красиво момиче, с петна от боя по ръцете и дори по косата, което бе организатор на групата. Тя ми разказа, че всички доброволци са служители на фирма VMware.

                „...Идеята да дойдем и направим освежаване на двора на училището бе аплодирана от всички служители, но за жалост, няма как всички физически да се включат в реализацията. Компанията ни се стреми да е съпричастна към проблемите на българското образование и се опитва да го подпомага по различни начини. Ние вярваме, че действието е по-силно от думите и се надяваме компанията да продължи да ни подкрепя в посока организация и инвестиране в подобни каузи.”

                От разказа по-нататък разбрах, че в инициативата са се включили  43-ма участници главно на възраст 26 -35 години. Те са софтуерни инженери и мениджъри от VMware, като се присъединили и трима от общо четиримата директори на българския офис. Фирмата до момента е правила серия дарителски инициативи - много от тях по идея на своите служители.

В този момент се сетих, че това е същата онази фирма, която миналото лято направи парично дарение за участието на нашия отбор в международното математическото състезание в Корея - факт, който представителите на фирмата скромно подминаха и за което, използвам отново случая, за да им благодарим горещо. Освен ентусиазирания доброволен труд за боядисването на оградата и спортните съоръжения, в този ден фирмата дари за 107 ОУ „ Хан Крум“ още: 2 бр. баскетболни коша с рингове; 2 бр. малки футболни вратички за първи клас; 2 комплекта маси и пейки; 12 бр. кошчета за отпадъци. Освен това, казват че имали още работа за довършване, а и  тепърва възнамеряват да ни изненадват.

Всичко, което научих за VMware и за тези млади хора наистина ме впечатли. Когато се прибрах вкъщи реших да потърся повече информация за компанията, защото ми се искаше да разбера повече за нея и служителите й.

И ето какво открих: Компанията VMware е отворила в София през 2007 г. своя втори по големина център за проучвания и разработки в света. VMware е с централа базирана в Пало Алто, Калифорния САЩ  и е глобален лидер в сферата на софтуерни решения за виртуализация на бизнес  и „cloud” инфраструктура. Решенията на VMware ускоряват преминаването към „cloud computing” като в този процес подобряват сигурността и контрола, без това да довежда до допълнителни инвестиции от страна на клиентите. "Тези хора се занимават с доста сложна работа..." - си помислих. По-късно изкоментирах това си впечатление с директора на VMware Диана Стефанова, която сподели, че „Работата наистина е много интересна и предизвикателна. Но факт е, че компанията подкрепя служителите си да участват в инициативи като тази и ги кара да се чувстват още по-удовлетворени.”

Впечатлени и зарадвани от невероятния подарък, който се прави за нашето малко и поостаряло вече училище, пристигнаха и се включиха колегите от начален курс Катя Пумпалова и Боряна Петрова, въпреки че бяха в отпуск. Те съдействаха и за създаване на организацията на място.

Искам от сърце, на първо място, да им пожелая здраве на всички тези млади хора, за да могат да „раздават“ себе си с идеите и действията си, да „заразяват“ с  благородното си поведение и излъчване, да им пожелая успех в кариерата и бизнеса.

Доброволчеството е нещо, което те изгражда, нещо, което те прави красив по специален начин, щастлив и полезен за всички около теб и обществото като цяло, изразено в помощ на някой човек в неравностойно положение - на улицата например, или засаждане на дръвче, почистване на градинката пред блока и т.н.  Мога много области да спомена, в които с общи усилия можем да популяризираме доброволчеството като дейност сред обществото ни. Ние ще променим света именно с действията си, и нека те да са доброволни - само така ситуацията и у нас, и като цяло ще се промени. Това е кауза за всички, не само за младите, една безгранична територия, в която всеки би могъл да се почувства по-добър и полезен.

Нека променим средата, в която живеем, като тръгнем от промените в себе си - само така ще стигнем до видими резултати не само в доброволческите дейности, а и в развитието на обществото  и заобикалящата ни среда, защото казано е: „направи добро, за да ти се върне“.

Цветка Колева

 Напоследък, много се говори за образователната реформа, която от години, все не се случва. Всъщност, трябва да се реформира законовата и нормативна база, която да отговаря на съвременните предизвикателства в европейски и световен мащаб. Тенденцията е, образователната реформа да промени из осни методологичната база на учебното съдържание и методите на обучение, като акцентите ще са предимно върху развитието на мисленето у учениците и начините на учене. Как да се развие интелигентност у децата е въпрос, който стои в центъра на много научно-изследователски институти и организации от цял сват. Една такава организация е Mensa International e международна организация на хората с висок коефициент на интелигентност, Менса - България е филиалът у нас.

Членове могат да бъдат всички лица над 18 години с доказан коефициент на интелигентност над 148. Различни мнения и отговори на вашите въпроси, ще намерите в специализирания сайт "Как да развием интелигентност у децата"

Двата театрални състава от 107 ОУ "Хан Крум" се включиха във фестивалната програма в гр. Берковица "Лачени обувки - 2011" на 1 и 2 юни, като по своеобразен начин отпразнуваха и Денят на детето. Съставът от 5 клас с ръководител Данко Калапиш се представи със спектакъла "Нощна птица" и получи грамота за успешно представяне, както и плакета  на община Берковица. Също такъв успех пожънаха и по-малките актьори от  2, 3, и 4 клас с пиесата "От къде идват бебетата", с художествен ръководител Цветка Колева. Те също получиха грамота за успешно представяне и плакета. Индивидуална награда за най-добро дебютно изпълнение, получи четвъртокласничката Ина Ефремова за ролята на бебето Боби. Децата изиграха своите роли с неподправената си естественост и изключителен ентусиазъм. Специално бе отбелязано силното присъствие и излъчване на Мария Ангелова от 3-бклас. Вижте повече тук.

Нашата малка и крехка Кати от 1б клас победи в Националния кръг ИТ "Знайко", което се проведе от 5 до 7 май - 2011г. в комплекс "Момина крепост" – гр. Велико Търново. Нейните компютърни рисунки впечатлиха строгото жури с умението на първокласничката да използва всички инструменти в рисуването на компютър и да им предаде космически, извънземен живот. Рисунки, рисувани с въображение, търпение и знание.

В задъханото ежедневие на сложното битие на седмокласници, отборът на 107 училище по волейбол – момчета приключи състезателния си сезон с огромен успех!

През месец февруари се явиха на районно първенство и спечелиха на първо място.

През месец март се явиха на зонално първенство и спечелиха отново на първо място.

През месец април се явиха на градско първенство и се наредиха на пето място сред най-силните столични отбори.

Шахмат

  Състезателният сезон за нашите шахматисти приключи с впечатляващите резултати:

 м. Февруари – първо място на районно първенство м. Март – първо място на зонално първенство м. Април – трето място на Градско първенство за ученици от 5 до 7 класПоздравления за отличните ни шахматисти! Отбор на 107 ОУ по шахмат  – Сияна Миранджева – 6г, Александър Миранджев – 4в, Иван николов - 3в, Мирослава Христова – 6в, Кристиян Петров - 4в; ръководител – Виолета Димитрова

Катрина Торп от 1б клас се е класирала за 3 кръг на ИТ "Знайко". Браво на малката художничка! Ето и нейните рисунки:
 

JUMP MATH

Методът JUMP се прилага с голям успех в Канада (https://jumpmath.org/), а от тази година се въвежда пилотно в два класа в България благодарение на сдружение "Ново училище”, единият от които е 3а клас в 107 ОУ "хан Крум" с класен ръководител Румена Маринова, която премина специално обучение в Канада за прилагането на този световно-популярен метод и в България.

Ако някога сте заставали пред клас от 25-30 деца, вероятно наказанието на Сизиф (да бута огромен камък нагоре по стръмнина) ви се е струвало игра; един учител трябва да пренесе на по-горно стъпало три различни "канари" с различна тежест и съответно склонност да падат обратно - бързите, самоуверени ученици, които размахват нетърпеливо ръце и се сърдят, ако не ги вдигнете (и едва ли не се обиждат, ако им откриете грешка), изоставащите ученици, които явно се движат няколко урока назад и тъй като нищо не схващат, гледат през прозореца (в най-добрия случай) и тези по средата, които в никакъв случай не са еднородни. Докато се опитвате да придвижите напред една от групите (да речем, основната част от класа), губите вниманието на другите две - избързващите решават задачи напред в учебника (или решават, че предметът ви е тъп, след като не ги цените), а изоставащите прибавят още един неразбран урок към колекцията си и скоро съвсем се отказват да учат по вашия предмет, защото "така и така не ми върви", и започват да шумят, за да възвърнат част от авторитета си поне като опозиция. Някои учители зарязват и изоставащите, и масата, и се занимават само с напредналите, защото те в крайна сметка печелят олимпиади и носят слава. Други пък се отказват изобщо да "бутат" камъните нагоре, т.е. да се опитват да изведат учениците на по-високо ниво, и смятат за своя задача да стоят някъде нависоко и да оценяват кой докъде се е придвижил сам (гравитацията, т.е. забравяне и неразбиране, не влиза в сметките).
С напредването на класовете тази разлика се задълбочава и много ученици изобщо се отказват от математиката (а вероятно и от други предмети по същата логика). Това уж е от полза на "първенците", но всъщност създава атмосфера, в която те биват нарочени за "зубъри", nerds, и нерядко започват да дават на заден, за да спасят поне малко шансовете си да бъдат приети от другите (особено ако става въпрос за момичета в пубертета). Какво губят нарочените за "изоставащи" е повече от ясно - губят възможността да упражняват уменията си да намират решение (първо на задачи, после и на проблеми от всякакъв характер), губят вяра в логическото си мислене, нерядко си отрязват пътя към цяла група дисциплини (в естествените науки, които често се основават на математиката) и свързаните с тях професии.

В този смисъл е изключително интересна системата на преподаване на математика ДЖЪМП, която има основното предимство да прави математиката ясна на ВСИЧКИ деца с помощта на няколко основни принципа на преподаване - разбиване на материала на малки стъпки, чести преговори и проверки, специално предвидени разширяващи (но не изпреварващи) задачи за по-бързите ученици, така че учителят да може да поработи за пет минути с изоставащите, така че те да наваксат с темпото.
Системата включва, разбира се, и чисто методически идеи, които обясняват по прост и логичен начин различните "препъни-камъни" в обучението по математика; напр. урока за дробите, който е представен по достъпен за много по-малки деца начин.
Извънредно много ме впечатлява залегналото във философията на ДЖЪМП схващане, че успехът на децата в овладяването на който и да било предмет зависи пряко от емоционалното им отношение към него - дали имат самочувствието, че им "върви"(дори с цената на похвали за всяко дребно постижение), дали учителят им се вълнува от техния напредък и пр. Това е нещо просто и очевидно, което обаче рядко бива отчитано - в повечето класове похвали - и съответно емоционални стимули - получават една малка част от учениците.

Учениците от 3а клас в 107 училище с преподавател Румена Маринова са от първите щастливци /сред два пилотни класа в България/, които учат по Jump Math. Децата работят с голямо желание и положителните резултати вече са налице.

Какво представлява методиката JUMP MATH?

      Методът JUMP се прилага с голям успех в Канада (https://jumpmath.org/), а от тази /2010/ година се въвежда пилотно в два класа в България благодарение на сдружение "Ново училище" /може да прочететe повече по въпроса - https://www.progresivno.org/display/JUMPMATH, единият от които е 3а клас в 107 ОУ "хан Крум" с класен ръководител Румена Маринова, която премина специално обучение в Канада за прилагането на този световно-популярен метод и в България./

Ако някога сте заставали пред клас от 25-30 деца, вероятно наказанието на Сизиф (да бута огромен камък нагоре по стръмнина) ви се е струвало игра; един учител трябва да пренесе на по-горно стъпало три различни "канари" с различна тежест и съответно склонност да падат обратно - бързите, самоуверени ученици, които размахват нетърпеливо ръце и се сърдят, ако не ги вдигнете (и едва ли не се обиждат, ако им откриете грешка), изоставащите ученици, които явно се движат няколко урока назад и тъй като нищо не схващат, гледат през прозореца (в най-добрия случай) и тези по средата, които в никакъв случай не са еднородни. Докато се опитвате да придвижите напред една от групите (да речем, основната част от класа), губите вниманието на другите две - избързващите решават задачи напред в учебника (или решават, че предметът ви е тъп, след като не ги цените), а изоставащите прибавят още един неразбран урок към колекцията си и скоро съвсем се отказват да учат по вашия предмет, защото "така и така не ми върви", и започват да шумят, за да възвърнат част от авторитета си поне като опозиция. Някои учители зарязват и изоставащите, и масата, и се занимават само с напредналите, защото те в крайна сметка печелят олимпиади и носят слава. Други пък се отказват изобщо да "бутат" камъните нагоре, т.е. да се опитват да изведат учениците на по-високо ниво, и смятат за своя задача да стоят някъде нависоко и да оценяват кой докъде се е придвижил сам (гравитацията, т.е. забравяне и неразбиране, не влиза в сметките).
С напредването на класовете тази разлика се задълбочава и много ученици изобщо се отказват от математиката (а вероятно и от други предмети по същата логика). Това уж е от полза на "първенците", но всъщност създава атмосфера, в която те биват нарочени за "зубъри", nerds, и нерядко започват да дават на заден, за да спасят поне малко шансовете си да бъдат приети от другите (особено ако става въпрос за момичета в пубертета). Какво губят нарочените за "изоставащи" е повече от ясно - губят възможността да упражняват уменията си да намират решение (първо на задачи, после и на проблеми от всякакъв характер), губят вяра в логическото си мислене, нерядко си отрязват пътя към цяла група дисциплини (в естествените науки, които често се основават на математиката) и свързаните с тях професии.

В този смисъл е изключително интересна системата на преподаване на математика ДЖЪМП, която има основното предимство да прави математиката ясна на ВСИЧКИ деца с помощта на няколко основни принципа на преподаване - разбиване на материала на малки стъпки, чести преговори и проверки, специално предвидени разширяващи (но не изпреварващи) задачи за по-бързите ученици, така че учителят да може да поработи за пет минути с изоставащите, така че те да наваксат с темпото.
Системата включва, разбира се, и чисто методически идеи, които обясняват по прост и логичен начин различните "препъни-камъни" в обучението по математика; напр. урока за дробите, който е представен по достъпен за много по-малки деца начин.
Извънредно много ме впечатлява залегналото във философията на ДЖЪМП схващане, че успехът на децата в овладяването на който и да било предмет зависи пряко от емоционалното им отношение към него - дали имат самочувствието, че им "върви"(дори с цената на похвали за всяко дребно постижение), дали учителят им се вълнува от техния напредък и пр. Това е нещо просто и очевидно, което обаче рядко бива отчитано - в повечето класове похвали - и съответно емоционални стимули - получават една малка част от учениците...

/Текстът е взаимстван от блога на Зорница Христова - Точица./

С много хумор и енергия, малките артисти забавляваха многобройна публика в продължение на час и половина в залата на Софийската духовна семинария на 21.12. 2010г. Нестихващ смях и бурни аплодисменти предизикаха артистичните им умения. В специализирания актьорски сайт  може да гледате клипове от комедийните представления "От къде идват бебетата", "Нощна птица" и " Да посрещнем Дядо Мраз"