Доброволчеството – кауза за младите ли е само?
Лятото е в разгара си с рекордните жеги, а учениците – във ваканция. Приближавам училището с неохота за поредното ми лятно дежурство, предвкусвайки скуката на празната сграда и опустелия училищен двор. Отдалеч, забелязвам необичайно оживление край училище. Млади хора, с полиетиленови ръкавици, четки и боя, боядисваха старата, ръждясала ограда, а смехът и закачките им спираха учудените минувачи. Минах покрай тях, опитвайки се да отгатна, кои са, какви са, какво ли ги е накарало да дойдат, та да „подмладят“ оградата на двора в нашето училище. „Това са доброволци, от някаква голяма компания.“ – осведоми ме охраната. „От сутринта са тук . Поставиха нови боклуджийски кошчета, почистиха и двора…“
Виж ти! Сетих се, че 2011г. е годината на доброволчеството, сетих се и за многобройните доброволчески инициативи напоследък, за които съобщават медиите, и в душата ми грейна усмивка. Как ми се искаше всичко това да го видят сега и учениците, да се „заразят“, така да се каже, край симпатичните батковци и какички, да се включат и те. Няколко жени от съседните къщи излязоха и започнаха да почистват наоколо. „Добре че са младите, та да ни засрамят и да ни дадат урок…“ - коментираше на висок глас една от тях. „Били все инженери и програмисти…“ – добави друга, сякаш този факт, наистина придаваше по-голяма тежест на събитието.
Побързах да намеря някой, който да ми разкаже нещо повече за инициативата. Попитах за някой шеф. „Кой, по-точно Ви трябва? Сред нас има доста шефове…“ – закачливо ме попита усмихнат младеж. Обясних, че искам да напиша нещо за сайта на училището, във връзка с тази инициатива. Посочиха ми едно младо и красиво момиче, с петна от боя по ръцете и дори по косата, което бе организатор на групата. Тя ми разказа, че всички доброволци са служители на фирма VMware.
„...Идеята да дойдем и направим освежаване на двора на училището бе аплодирана от всички служители, но за жалост, няма как всички физически да се включат в реализацията. Компанията ни се стреми да е съпричастна към проблемите на българското образование и се опитва да го подпомага по различни начини. Ние вярваме, че действието е по-силно от думите и се надяваме компанията да продължи да ни подкрепя в посока организация и инвестиране в подобни каузи.”
От разказа по-нататък разбрах, че в инициативата са се включили 43-ма участници главно на възраст 26 -35 години. Те са софтуерни инженери и мениджъри от VMware, като се присъединили и трима от общо четиримата директори на българския офис. Фирмата до момента е правила серия дарителски инициативи - много от тях по идея на своите служители.
В този момент се сетих, че това е същата онази фирма, която миналото лято направи парично дарение за участието на нашия отбор в международното математическото състезание в Корея - факт, който представителите на фирмата скромно подминаха и за което, използвам отново случая, за да им благодарим горещо. Освен ентусиазирания доброволен труд за боядисването на оградата и спортните съоръжения, в този ден фирмата дари за 107 ОУ „ Хан Крум“ още: 2 бр. баскетболни коша с рингове; 2 бр. малки футболни вратички за първи клас; 2 комплекта маси и пейки; 12 бр. кошчета за отпадъци. Освен това, казват че имали още работа за довършване, а и тепърва възнамеряват да ни изненадват.
Всичко, което научих за VMware и за тези млади хора наистина ме впечатли. Когато се прибрах вкъщи реших да потърся повече информация за компанията, защото ми се искаше да разбера повече за нея и служителите й.
И ето какво открих: Компанията VMware е отворила в София през 2007 г. своя втори по големина център за проучвания и разработки в света. VMware е с централа базирана в Пало Алто, Калифорния САЩ и е глобален лидер в сферата на софтуерни решения за виртуализация на бизнес и „cloud” инфраструктура. Решенията на VMware ускоряват преминаването към „cloud computing” като в този процес подобряват сигурността и контрола, без това да довежда до допълнителни инвестиции от страна на клиентите. "Тези хора се занимават с доста сложна работа..." - си помислих. По-късно изкоментирах това си впечатление с директора на VMware Диана Стефанова, която сподели, че „Работата наистина е много интересна и предизвикателна. Но факт е, че компанията подкрепя служителите си да участват в инициативи като тази и ги кара да се чувстват още по-удовлетворени.”
Впечатлени и зарадвани от невероятния подарък, който се прави за нашето малко и поостаряло вече училище, пристигнаха и се включиха колегите от начален курс Катя Пумпалова и Боряна Петрова, въпреки че бяха в отпуск. Те съдействаха и за създаване на организацията на място.
Искам от сърце, на първо място, да им пожелая здраве на всички тези млади хора, за да могат да „раздават“ себе си с идеите и действията си, да „заразяват“ с благородното си поведение и излъчване, да им пожелая успех в кариерата и бизнеса.
Доброволчеството е нещо, което те изгражда, нещо, което те прави красив по специален начин, щастлив и полезен за всички около теб и обществото като цяло, изразено в помощ на някой човек в неравностойно положение - на улицата например, или засаждане на дръвче, почистване на градинката пред блока и т.н. Мога много области да спомена, в които с общи усилия можем да популяризираме доброволчеството като дейност сред обществото ни. Ние ще променим света именно с действията си, и нека те да са доброволни - само така ситуацията и у нас, и като цяло ще се промени. Това е кауза за всички, не само за младите, една безгранична територия, в която всеки би могъл да се почувства по-добър и полезен.
Нека променим средата, в която живеем, като тръгнем от промените в себе си - само така ще стигнем до видими резултати не само в доброволческите дейности, а и в развитието на обществото и заобикалящата ни среда, защото казано е: „направи добро, за да ти се върне“.
Цветка Колева