Съвременни предизвикателства пред педагогиката на играта

Как играят днешните деца? Учените, педагози, педиатри, психолози намират проблема за твърде тревожен.

http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp09/6.2/6.2-11-n.pdf

 

Педагогически статии

 

Сугестологията

е наука, открита от д-р Георги Лозанов, български учен и психолог, който през 70-те години на XX век допринася значително в областта на ускореното обучение. Чрез използване на различни техники за дишане и музика се постигат изключителни резултати. Най-положителен пример е от областта на чуждоезиковото обучение, като чрез разработената от него програма ежедневно се усвояват между 80 и 300 думи и след преминаване на едномесечен курс даденият човек говори чуждия език на ниво напреднал. Д-р Лозанов е открил свой център по сугестология във Виена, Австрия.

Като се противопоставя на хипнозата и клиничното внушение като средства, които ограничават свободата на избор и творческия израз и имат команден, потискащ характер, д-р Лозанов използува един нов вид хуманитарно внушение (сугестия), което разглежда като предмет на сугестологията. Този тип сугестия е различен от всички досегашни видове сугестии, описвани от дълбока древност до днес с това, че пробужда желанието на курсистите или пациентите за изживяване и постигане на онова творческо състояние, което е в хармония с очакването на преподавателя или психотерапевта. При този тип общуване се дава възможност на личността да избира, едновременно разсъдъчно и интуитивно, според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват,кодират, символизират и усилват. Изборът става поради външната оркестрация на символите, в съответствие с психофизиологичните закономерности на личността. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен- и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Несъзнаваните периферни перцепции (т.нар. слаби сигнали) и емоционалните стимули заемат важно място в сугестологичната теория за внушението.

Сугестопедия

На базата на теорията на сугестологията от средата на 60-те години на ХХ век, започва експериментирането, разработването и прилагането на учебно-лечебната десугестивно – сугестивна педагогическа система- сугестопедагогика, или т.нар сугестопедия – десугестивна педагогика. Социално и исторически изградената норма преди всичко за нивото на човешката памет и бързината на автоматизирането, както и за „ мъката” на креативността са създали сугестивна нагласа , която в действителност забавя разгръщането на генетично заложените умствени способности. Затова една от най-важните задачи на сугестопедията е в значителна степен да освободи, да десугестира всички обучаващи се от обществената сугестивна норма. Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността; смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психотерапевтичен, психохигенен и психопрофилактичен ефект.

Сугестопедията е одобрена и препоръчана като по-добър метод за обучение на различни групи и по различни предмети от UNESCO (1978) и Педагогическата Академия на Виена, Австрия. Осемчленна група от български професори, директори на клиники дава положителна оценка за здравословното и психотерапевтично влияние на сугестопедията.

В последно време, като се има предвид нейната цел – разкриване на резервите на мозъка/ума, сугестопедията все по-често е наричана резервопедия. Сугестопедията/ резервопедия е изградена на базата на следните едновременно действащи седем закона, прилагани от престижния преподавател:

  1. Любов
  2. Свобода
  3. Вдъхновение
  4. Цяло – част; част – цяло; частта чрез цялото
  5. Многократно увеличен материал за усвояване
  6. Златно Сечение
  7. Изкуство и естетика

 Книгата на известния български учен Георги Лозанов "Сугестопедия - десугестивно обучение /Комуникативен метод на скритите в нас резерви/, може да изтеглите от тук

   

     “Ранните предупредителни сигнали’’за неспособности за учене?   

      Деца с неспособност за учене проявяват голяма поредица от сигнали.Това включва проблеми при четене , смятане , разбиране , писане , говорене на даден език или мисловни способности.Хиперактивност, невнимателност и координираност на възприятията могат също да се отнесат към категорията неспособност за учене, но сами по себе си те не са.Първоначалната характеристика на неспособността за учене е : тя е разликата между постиженията на детето в някои области и неговата цялостна интелигентност. 

   Неспособностите за учене обикновено засягат 5 основни области:

  • В говоримия език – забавяне, смущения и отклонения при слушане и говорен

  • В писмения език – затруднения при четене, писане и спелуване

  • Смятане – трудности при изпълнение на аритметични операции или за разбиране на основни концепции.

  • Мисловна дейност – трудности при изграждане и свързване на мислите

  • Памет – трудности да се запомнят информация и инструкции.

     

Признаците, пряко свързани с неспособностите за учене, са:

  • . лошо представяне на групови тестове

  • .трудно разграничаване на размер, форма, цвят

  • .трудности с времеви понятия, идеи

  • . изкривена представа за тяло

  • . обръщане или разместване при писане и четене

  • . непохватност(тромавост) обичайна

  • . слаба визуална координираност

  • . хиперактивност

  • . трудности при копиране от модел

  • . забавеност при завършване на задача

  • . слаби организаторски умения

  • . лесно се объркват при наставления

  • . трудности при абстрактно мислене и намиране на обяснение

  • . неподредени мисли

  • . често обзети от една тема или идея

  • . слаба краткотрайна и дълготрайна памет

  • . импулсивен навик; липса на разсъдачна мисъл преди някакво действие

  • . деца непонасящи разочерования

  • . прекомерно мърдащи докато спят

  • . poor peer relationships

  • . прекомерно развалнувани по време на групова игра(изпълнение)

  • . лоша социална преценка

  • . неуместна, неподбрана и често прекомерна проява на раздразнение

  • . изоставане в развиващите умения

  • . навик, неуместен за дадена ситуация

  • . не успяват да видят последиците от действията си

  • . изцяло наивни; лесно се водят от останалите(равни)

  • . често променят настроението си, стават неотзивчиви

  • . трудно приспособяване към промените в заобикалящата ги среда

  • . разсеяни, трудно се концентрират

  • . трудно вземат решения, нерешителни

  • . липса на желание да вдигнат ръка, или желание да са първи

  • . затруднения при задачи, изискващи съгласуваност

  • Когато разглеждаме тези признаци, важно е да обърнем внимание на следното:

  •      . никой не притежава всички тези признаци, взети заедно

  •      . сред тези деца някой признаци са по-ярко изразени от останалите

  •      . всички хора имат най-малко 2 или 3 от тези проблеми до известна степен

  •      . броят признаци, забелязани при 1 дете, не определя дали неспособността на детето е умерена или крайна.Важно е да установим дали навиците са постоянни(дълготрайни) и се проявяват наведнъж.

  •  

Теми

В “The F.A.T. City Learning Disability Workshop” , Richard D. Lavoie събира на специално обучение учители, психолози, родители, сродници и учители на деца с неспособност за учене на експериментален семинар, проведен на следните теми

1.Експериментално разочарование, безпокойство, напрежение.

LD децата изпитват такива чувства когато учителите:

. използват саркастични изрази, които могат да разсмеят класа и да превърнат това дете в жертва.

. движат се бързо по време на задаване на въпроси и отговарянето им и LD децата не могат да отговарят

. стават застрашителни и изискват този LD ученик да ги гледа, когато те им говорят.

2.Неспособност да се анализира езика.Заради неспособността на някои деца да анализират езика така бързо, както останалите, необходимо е учителите да :

. да нямат резки движения по време на дискусиите в час, особено по време на задаване и отговаряне на въпроси.

. да отведат проблемното дете настрани и да му обещаят, че ще го посочат да отговори само когато застанат пред чина му.По този начин само учителят и детето ще знаят кога детето ще трябва да отговори.

3.Поемане на риск.

Понякога застрашителните ситуации в класната стая карат ученика (LD) да не предприема риск.Това води до:

. липса на участие в дискусиите в час от страх да не би да да даде грешен отговор и да бъде осмян.

. превръщането на LD ученик в LD възрастен, който не е склонен да допусне нов шанс.

 

4 . Визуално възприятие.

Проблемът на тези ученици (LD) е, че е трудно за тях веднага да установят какво гледат.Този проблем се усложнява от учители, които:

. карат ученика LD по-бързо да проумее какво точно не разбира

. се заемат да “ подкупят” такива ученици, като им предлагат да ги освободят по-рано от час или по-малко домашна работа

. решават да накажат такъв ученик, като отменят обещанието за освобождаване по-рано от час и др.

. ангажират се с “обвинения за жертва” като обвиняват детето, че не е много упорито.

5. Четене с разбиране .

Учениците LD имат проблеми при четене с разбиране дори да познават и разграничават отделните думи в изречението.Те може да не схващат дадената информация, за да разберат какво четат.

6. Как се отразява визуалното възприятие на навика.

Често ученикът LD изпада в паника и не осъзнава къде е грешката му. Липсата на визуална представа води до грешния отговор на детето или до това да отреагира неадекватно на ситуацията.

7. Визуално – двигателна координация.

Трудностите свързани с визуално – двигателната координация, често превръщат писането в трудна за учениците задача.

8. Устно изразяване.

Неспособността да се възприеме лингвистична информация по начину по който я възприемат останалите, се нарича дисномия.Учителите могат да помогнат като дадат повече време за отговор на въпроса.

9. Четене и дишифриране.

Учениците LD често имат бедна лексика и немогат да дешифрират информацията бързо както останалите ученици.

10. Аудитория и визуални способности.

Учениците LD често имат нужда да чуят написания пасаж преди да могат да го разберат. Много от тях се нуждаят от аудиокасета.

11. Справедливост.

Учителите са принудени да се замислят отново какво значи “ справедливост” . Справедливост не означава еднакъв подход към всеки ученик, а означава: всяко дете получава това, от което има нужда.

12. Коментар.

Участниците в семинара са повлияни от чувствата, които са преживяли по време на сесията. Коментарите варират от: “унищожително” до “застрашително” или “причиняващо главоболие”. Родителите на такива деца изразиха мнение, че трябва учениците да бъдат окуражявани да се концентрират върху задачи, които показват какво те могат да правят вместо върху такива, които показват какво те не могат да правят.

Какво може един родител да направи в къщи, за да подпомогне независимостта и успеха на едно проблемно дете?

 

За учители на проблемни деца

     Неспособността за учене често се проявява като разрушителни навици в клас. Следващите похвати са систематизирани за да подобрят навиците на тези деца и да им осигурят увереността, която им е необходима, за да изградят положителни навици.

. Много от проблемните деца се затрудняват да преминат от една дейност в друга. Това е особено характерно в случай , когато детето преминава от приятна дейност(игра) към по-малко приятна дейност(смятане). За да им помогнетепри това преминаване, прекъснете приятната дейност, за да напомните какво следва, 5 минути преди края на играта.През 1 минута уведомявайте детето колко минути остават до края на играта.

. Когато детето се противопоставя на новите задачи, възложете им да решат малка част от задачата, която да бъде решена преди детето да премине към стари, познати решения. Градивно увеличете съотношението между новите задачи и вече познатите такива.

. Много ученици LD са неспособни да участват в групови дейности. Ако детето усвоява изразената от друго дете дейност, планирайте дейности, в които то ще има възможност да изрази същото. След това включете втори участник, после трети и т.н., докато бъде включен целият клас.

. Когато детето е разсеяно, не претендирайте грубо за неговото внимание. Заинтригувайте го с нещо друго: Дани, погледни тази птица, която е на прозореца.

. Забележката е безполезна. Сочете навика, а не ученика. “Безотговорно е да се закъснява за училище” е по-добре отколкото: “ Ти си безотговорен”

. Когато коригирате навик на ученик LD , опитайте с 4 – стъпния модел на Haim G.Nott:

1. Открийте и проучете желанието на детето.

2. Определете някакви граници любезно и ясно.

3. Отразете начин или начини това желание частично да се изпълни.

4. Помогнете на детето да изрази възмущение или обидата си, когатограниците или срокът са преминали. Това ще звучи така: “ Адам, аз знам, че ти би искал да си играеш със своятакола сега. Но правилото в този клас гласи: никакви играчки по време на четене. Твойте съученици не са съгласни с твоя навик. Ти би могъл да си играеш с колата в почивката или на обяд. Аз знам, че не харесваш това правило, но аз трябва да изисквам ти да го спазваш”.

. Някои деца имат навика да драскат по чина си докато слушат лекция или дискусия. Това може би им помага да усвоят материала отведнъж. Позволете им да покрият чина си с хартия и им позволете това градивно драскане.

. Ако класната дейност става все по-шумна и вие искате да бъде малко по-тихо , кажете на всички ученици да затворят очите си. Те утихват на минутата.

. Винаги фокусирайте върху участието, забавлението, съдействието и удовлетворението в съревнователните игри и дейности. Наблягайте на уменията и развитието на стратегически навици, а не на загубата или победата в играта. 

 

Ситуация в класната стая

        Учениците с проблеми се отнасят благосклонно към учебна среда, която е структорирана, предсказуема и подредена. Добре информираният учител използва “торба с трикове” – колекция от техники и способности за опростяване и улесняване на дейностите в клас за деня. Тези техники са с цел да направят часа предсказуем ден след ден.

. въведете правила за часа. Изразявайте се положително:(“ Вдигни ръка, за да знаем, че искаш да отговориш, а не: “ Не говорете по време на час”) Кажете им какво бихте искали те да направят, а не какво не бихте искали.

. Когато самостоятелната задача се възлага, включете таймер. Ако останалите в класа са започнали задачата с позваняването на наймера, те получават награда (няколко допълнителни минути за междучасие).

. Когато задавате домашна работа, обърнете внимание на 3-те ефективни видове домашна работа:

1. Взаимовръзка – задачите да са пряко свързани с това, което правите в час.

2. Преговор – цялата домашна работа трябва да е преговор на разглеждан вече материал. Нови и необичайни елементи не се дават за дом. работа

3. Реалистичност – На проблемните деца (LD) им е нужно 3 пъти повече време за решаване на задачите в къщи спрямо времето в клас. Ето защо, 10 – минутна задача в клас би отнела 30 – минути за решаването и в къщи. Помнете това, когато задавате дом.работа.

. Полезно е да предвидите 1 чин с индекс – карти, по една карта за всяко дете. Използвайте ги за различни цели:

- да посочвате дете по време на рецитиране или дискусия. Разбърквайте картите , за да не се досетят кой ще е следващият.

- да си водите бележки за индивидуалните потребности, качество на дом.работа, поведение по време на час. Тези бележки ще ви бъдат безценни за родителската среща и коментари.

. Полезо е да поставите месечен календар в класната стая. Използвайте го за: отразяване на почивни дни, рожденни дни, празници и дати, които имат значение за класа. Можете там да изписвате проекти и задължения за съответните дати. Така учениците имат информация за вашите планове и цели.

. Ако ученикът (LD) постоянно забравя учебника си вкъщи, предложете му да си набави два – един за вкъщи и за училище.

. Много важно е да окуражите учениците да работят в група ( Без състезателен елемент). Това дава възможност на децата със специална нужда да участват цялостно в часа и ще допринесе за положителните резултати от съгласуването. Има няколко начина да обедините учениците:

1. Да омаловажите точките и победата в състезателните игри

- да комбинирате точките на двата отбора, целейки се в максимален краен резултат.

- въобще не отбелязвайте точки(резултат)

- в игри като кикбол, всички членове на един отбор да имат свой ред, преди да си разменят местата.

2. Да се акцентира върху груповия аспект на състезанието:

- когато изготвяте инструкции нека участниците заучат заедно съдържанието.

- обучавайте учуниците да се защитават ( уважават) един друг. Не толерирайте сбиванията между отборите

- разяснете на учениците, че съревнователните дейности са всъщност организиран успех на всички участници.

. Дори най-обикновенните класни средства могат да доведат до инциденти и наранявания. Наложете предпазни правила за използването им. Разяснете тези правила и ги окъчете като постер на стената. Може някой ден да се наложи да докажете , че сте запознали даден ученик с тези правила.

. Доста ефективно е учителят да използва касетофон, за да определи програмата за деца, нуждаещи се от специална грижа. Можете да пуснете на запис насоки и инструкции на ученик, които не умее добре да чете. Разрешете на ученика да изрази на запис свойте отговори на тестове или дом. работа. Ученикът, за когото писането е трудна задача, може да състави своя разказ или доклад на касета и после да го запише изречение след изречение в тетрадката си.

 

Приспособяване ( Адаптация)

     За да подсилят успеха си с децата LD, необходимо е учителите да изготвят учебна програма и да използват свойте академични знания. Следващите предложения са систематизирани в подпомагане на вашата работа:

. проучване показва, че децата четат много по гладко, когато четат пред аудитория. Също така, разрешавайки на добър четец да чете на глас текста на детето LD, е взаимно полезно. Изградете система на четене. Комбинирайте в групи ученици с еднакви интереси.

. когато на черната дъска изписвате някакви инструкции, обърнете се с лице към учениците, докато говорите. Можете предварително да напишете материала.

. когато представяте инструкции или указания на ученици LD, имайте предвид следното:

- изразявайте се с конкрктни думи( “ Остави кутията и слушай урока”, а не: “ Знаеш ли какво?”)

 - използвайте специфични и точни словестни изрази за разяснение на задачата.

- дай те насоки, предизвикайте мненията им.

- когато е възможно, подкрепете обясненията с демонстрация.

- използвайте подсещащи реплики:(Виж тук! Чуи !), за да им дадете насока. Жестовете ( като вдигане на ръка ) са също ефективни, за да бъде привлечено вниманието на детето.

. Използването на разграфени тетрадки за решаване на математически задачи ще помогне на ученика да попълва в правилната колонка.Тетрадките, разграфени вертикално или хоризонтално, имат своя положителен ефект ( предимства).

. В стремежа си да окуражите по бавно учещият ученик, можете да оцените неговия тест само като брой верни отговори.

. Пишете информация на единия край на черната дъска, идете на другия край и продължете записването. Върнете се при първоначалите записки и ги изтрийте. След това допишете останалото. Така давате време на ученика да запише всичко.

. Записването от дъската е голям проблем за много деца. Дайте на детето LD копие с индиго

. Често пъти учителите намират за трудна задача да направят коментар по съдържанието. В резултат, отговарят така: ( “ добра работа”, “ добро изложение”) и т.н. Опитайте това: след като изчетете съдържанието ( текста), напишете рецензия, в която да кажете мисли, които биха възникнали ако чуете разказа, без да го виждате написан. Тогава щеше да звучи така: “ На мен също са ми открадвали колелото” или “ Не предполагах, че Ейбрахам Линкълн е имал толкова интересен живот” и т.н.

. Има много способи, които учителят може да използва, за да улесни такива деца при интерпретиране на лекции и дискусии:

- ясно изразете целта и основната идея на лекцияна в самото начало. Това провокира децата да слушат внимателно и е ефективно.

- дайте някаква същност на лекцията или дискусията, като отразите на дъската основните моменти в съдържанието. Нека учениците си запишат подзаглавия и да ги сравнят.

- запишете и обяснете новите или техническите думи.

- включете подсещащи думи в структурата на лекцията ( най-напред, след това, накрая)

- Устно с интонация, промяна в бързината на изговор и др. начини акцентирайте върху най-важната информация.

. Тестовете с въпроси, на които се отговаря с “ вярно” или “ грешно” се разглеждат като доста елементарни задачи. Но неточно изразените елементи на такъв тест може да затруднят много учениците LD. Когато изготвяте такива тестове, имайте предвид следното:

- избягвайте да използвате въпроси с отрицание

-  избягвайте да използвате шеговити елементи или дълги многословни езречения.

- избягвайте да използвате думи като: никога, не, понякога, винаги

- не използвайте повече от 10 елемента в такъв вид тест.

. Когато детето изговаря думата, размествайки букви в нея ( сревиз вместо сервиз) , помолете го да я произнесе така, както я спелува. Така то само ще види грешката си.

. Помнете, че говорейки на дете, което не усвоява добре езика, не е равнозначно на разговаряне с него. Това, че детето чува какво му казва учителят, не значи, че го разбира и че проумява инструкциите. Помолете ученикът да повтори казаното със свой думи, за да сте сигурни, че ви разбира.

. Бележниците имат положителен ефект за развитието на ученика, ако са придружени с рецензии. Учителите трябва да отбележат областите, в които има какво още да се постигне ( участие в час, домашна работа). Учителят и ученикът сравняват развитието в тази област, за да постигнот целта си.

. С цел да помогнете на учениците да открият своята сила, помолете ги да направят списък с всичко, което те правят добре;

да коментират този списък с тяхното семейство и приятели.

 . задълженията и ограниченията трябва внимателно да се елиминират и родителите да подходят внимателно към тези правила.

. всички членове на семейството трябва да помогнат за изграждане на защита за това дете. Трябва да му се даде и възможност да развива уменията си по свой начин

. да няма “ състезателна” среда в къщи. Детето трябва да се научи да отпразнува всяка своя малка победа. То трябва да се научи да вижда своя прогрес сравнявайки го с предишните си изяви, а не с изявите на другите членове от семейството.

. възхваляване и подкрепа от положителните навици ще окуражат детето да повтори постиженията си.

. вниманието ще продължи ако задачите са кратки и успешни.

. когато детето е в нова ситуация, родителят има две задължения:

- да подготви детето за новата ситуация

- да запознае отговорното лице в тази ситуация с особеностите на детето.

. помнете, че детето по-скоро е нормално, отколкото различно.Поущрявайте неговата сила и способности

. никога не забравяйте, че такова дете, както и всички други има нужда от любов, одобрение, защита, дисциплина и свободата да расте и да се учи.

 

Информация за учители

Резултатите от последните научни изследвания сочат, че 4 – 12% от децата в училищна възраст имат Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder). Смята се, че над 50% от тези деца продължават да имат симптоми на ADHD в юношеството и в зряла възраст.

Тези цифри говорят, че средностатистическият учител има един до три ученика в класната стая, които вероятно имат ADHD. Има, разбира се и други деца с други видове поведенчески и/или обучителни проблеми. Повечето училища имат добре разработени системи за идентифициране на деца с обучителни проблеми. Училищата, обаче, варират в степента на подкрепа, която могат да окажат на учителите във връзка с оценяването и лечението на поведенчески проблеми като ADHD.

Още много полезна информация по темата, както и тест за оценка на ADHD, ще намерите на адрес:http://www.adhd-bg.com/?q=node/3