Слонското училище

 Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, за това направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши.

Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали добри слонове за Слонското Общество.Постепенно, обаче, започнали да се появявят птички. Все повече и повече. Трябвало да ходят на училище.

Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него.

Птичките, трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието.

Учителите им казвали:
— Вие сте лоши и некадърни слончета.

 Те отговаряли:

— Помогнете ни да се научим как да летим.

Но им отговаряли:

— Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят. Вие сте лоши слончета.

 Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата.

 Усещали го интуитивно, но не можели да го кажат. Започнали да се чустват нещастни. От една страна, не можели да се научат да носят тежко, от друга, никой не им помагал да се научат да летят.

 Някои се отчаяли и избягали от училището. (около 15 000 само през миналата година)

 Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят.

Не се чуствали много комфортно, но се справяли криво-ляво.

 Някои прелетни птици просто избягали от Тази Гора. Намерили училище за птици, където записали своите лястовичета и щъркелчета.

 Училището продължавало да повтаря:

 — Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане. Който много чурулика, ще получава специално писмо, в което пише, че е Лошо Слонче. После всеки, който търси Добри Слончета, няма да ги взима на работа.
Така ще решим проблема и ще направим всички ученици Добри Слончета.Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почустват какво е да си Добро Слонче.

Тук-таме се чували гласове:

— Дайте да променим малко училището. Може би, да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?

Но Големите Слонове казвали:

 — Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище. Не ни занимавайте с глупости.

— Но, може би, след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко?


— Ние нямаме учители по летене. Какво искате - да накараме слоновете да летят ли?

 Можете ли да довършите приказката?

 Не ме разбирайте погрешно. Аз много обичам слоновете. И аз съм слон. Мога да нося много, слушам добре и се справям в стадо. Но когато се огледам, виждам много птички около мен. Които имат нужда от друго училище.

 За съжаление повечето правила в Слонското Училище се пишат от Големите Слонове, които не виждат, че има и птички, катерички, мечета, зайчета, жаби...

 И така продължаваме да караме всички да учат за Слончета. И те се провалят. И ние им повтаряме, че са Лоши Слончета.

 Огледайте се! Съществуват и други животни, освен нас!

Да сменим малко темата.

 Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности от нас? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека (с двама от които на език различен от българския), да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време. Знам, по-важно е да могат да дефинират какво е “оксиморон” и да дават правилно Хомоложния ред на Мастните ненаситени едновалентни алкохоли.

Но ако Вие сте работодател, кого ще предпочетете? Този, който се справя с първата или с втората задача по-добре?

Докога учители, които не знаят какво е “форум” и “блог”, ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата “кърсердарин”? В кой точно век живеем?

 Това ли, обаче, е важното за създателите на следващия Google, или хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата? Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици “Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?”

Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква.

Дайте ми избор!